СМЯНА НА МИШЕНАТА

Откъс *** Мечтаех да се прибера вкъщи. Първо, утре трябваше да ставам за работа, така че се налагаше добре да се наспя, защото ми предстоеше обикновен, сиреч необлекчен ден. Трябваше да го прекарам, както винаги, накрак, в тичане и безкрайни разправии с началството, което отново щеше да ми се кара и всячески да ме ругае, задето имам толкова ниски показатели на участие при разкриването на престъпления. И задето изобщо не се занимавам с административния сектор, тоест с разположените в моя район учреждения и организации. Второ, все пак поизмръзнах, докато стоях с Катерина на улицата, и ме наболяваше главата, носът ми беше запушен, а гърлото – раздразнено. Но беше абсолютно невъзможно да си тръгна, банкетът след премиера е нещо свято, а моето участие в него – една от традициите, които се нарушаваха само по време на гастроли. Трябва да съм благодарен, че мама не настояваше да зарязвам всичките си работи, да пиша рапорт за тридневен отпуск „по семейни причини“ и да летя някъде за чужбина или за другия край на Русия, за да присъствам на татков спектакъл. Но ако премиерата беше в Москва или в Питер, само смъртта ми можеше да ме освободи от участие в банкета. Слава богу, още съм жив. Спасиха ме Безрядини. Светка, която ме познаваше до мозъка на костите ми, забеляза киселата ми физиономия и предложи да излезем да запалим по цигара. Това означаваше, че ще пуши тя, а аз ще постоя до нея и ще подишам дима й. Радостно си грабнах палтото, предвкусвайки няколкото минути сумрак и тишина на някоя стълбищна площадка, но точно тогава чух как се дере мобилният ми телефон, който бях пъхнал в джоба на палтото, преди да вляза в зрителната зала за началото на спектакъла. – Игор, още ли си в театъра? Пак Катерина! Ама какво й става? Ей, неуморно момиче. – Все още да. – Можеш ли да излезеш? Абе тя да не е полудяла? Едва снощи се запознахме, а вече смята, че трябва да тичам при първия й зов и да й организирам интервю със звезди. Да, прекара нощта при мен, но при съвременните нрави това не означава кой знае какво. Във всеки случай, нямам намерение да се превръщам в момче за всичко. – Не мога – отсякох сухо. – Моля ти се, Игор, излез, много е важно. Гласът й беше подозрително звънлив и настоятелен, но в онзи момент милиционерът у мен дълбоко спеше, аз бях просто член на семейството, син на родителите си, които днес изживяваха голямо събитие. Нищо не заподозрях и започнах да се дразня. – Катя, извинявай, но днес направих за теб всичко, което можах. Хайде да се чуем утре. – Игор, тук стана убийство... Спящият в мен милиционер се събуди и отвори очи. Е, ненапълно, разбира се, само ги открехна лекичко. – Това шега ли е? – Каква ти шега! – Гласът й затрепери и в него ясно зазвуча тревога. – Тук някой стреля, хората са в паника. След три секунди се видях да тичам надолу по стълбите на служебния вход. И пак без палто. Днес нещо главата ми не е в ред. Изскочих на улицата, пребягах покрай фасадата, свърнах зад ъгъла и видях тълпата. Тя излъчваше гъсто усещане за страх, като мъгла в котловина. Аз познавах добре това усещане, за мен то имаше вкус и миризма и точно те винаги ми помагаха отдалече да различа група истински биещи се хора от други, които просто се блъскат на шега и се заяждат пиянски, както се казва, „в рамките на общуването“. Иззад някаква кола към мен се втурна Катерина. Успях да забележа също, че кой знае защо, тя е с очила, макар че нито предната вечер, нито днес я бях виждал да ги носи, и че е много бледа. И това беше моето последно за този ден впечатление на обикновен мъж. След миг лекомисленият ухажор, собственикът на котки, синът на известния певец изчезна и на негово място се появи обикновеният, не твърде професионален, неособено преуспяващ и абсолютно неамбициозен милиционер. Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. До този момент списъкът с творбите й е внушителен, внушителен е и броят на почитателите й в цял свят. Маринина е автор на над 40 книги, преведени на 26 езика. Средно тя пише по две книги годишно. Романите на Маринина са продадени в 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. Книгите й се превеждат в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други. Според Книжната палата на Русия, само за 2008 година издателите на Маринина в Русия са продали 1 милион и 111 хиляди екземпляра от романите й. С тези тиражи тя изпреварва в класацията дори Джоан Роулинг, създателката на „Хари Потър“. Самата Маринина смята, че международният й успех се дължи на факта, че в книгите й се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални във време на сериозен проблем с престъпността не само в Русия, но и в целия свят. Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Авторката принадлежи към потомствено семейство на работещи към Министерството на вътрешните работи. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. е водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността Първия си роман написва в началото на 1993 г. По думите й писането под псевдонима Александра Маринина й е спестило много неприятности по време на работата й в Министерството на вътрешните работи, където едва ли биха одобрили литературната й дейност. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Книгите й, чиято главна героиня е Анастасия Каменская, се радват на голям читателски интерес. Сред тях са „Неволна убийца“, „Откраднатият сън“, „Смърт заради смъртта“, „Реквием“, „Седмата жертва“, „Когато боговете се смеят“, „Незаключената врата“ и др. По тези книги са заснети петте сезона на телевизионния сериал „Каменская“.