Имената-на-Бащата

Въведение в Имената-на-Бащата Откривайки стенографията на този урок в досието на Четирите основни понятия на психоанализата, което Лакан ми бе поверил, му предложих да го поместим в началото на този Семинар, който е първият публикуван семинар през 1973. Лакан даде съгласието си, помогна ми да редактирам текста, след което, in extremis, в последния момент, промени мнението си: не, ми каза той, все още не е дошло времето той да бъде четен, ще го отложим за в бъдеще. Той поддържаше тази позиция до смъртта си, въпреки предложенията, които от време на време му правех. Давам си сметка, че започнах да работя за неговото издаване чак след смъртта на моя баща д-р Жан Милер, който почина на 25 август 2004 година и бе погребан, според собственото си желание, в традицията на еврейския ритуал. Дали съм искал чрез тази публикация да почета паметта му или да бъда сигурен, че той няма да я прочете? Двете не са несъвместими. Лакан започва публичната лекция, отбелязвайки новината, която е получил „миналата нощ, много късно”: той току що е бил изключен от списъка на дидактиците на Френското психоаналитично дружество от „образователната комисия”, чийто член е бил; след дългогодишни задкулисни игри, неговите колеги са посочили главата му като подходяща да плати цената, за да получат международното признание като „French Study Group”. Именно това Лакан нарича няколко месеца по-късно своето «отлъчване» (виж първи урок от Семинар XI, Четирите основни понятия на психоанализата, Seuil, 1973, стр. 7-17 на френското издание). Нееднократно в последствие той се връща към тази тема. Ще се задоволя в случая да припомня думите от лекцията му в Неапол, изнесена през месец декември 1967 година («Презрението на предположимо знаещия субект», Autres écrits, стр. 337 на френското издание). Цитирайки Паскал, също както и във „Въведенеие в Имената-на-Бащата”, той противопоставя Бога на философите (казано с други думи - предположимо знаещият субект) и Бога на Авраам, на Исаак и на Иаков (Богът-Баща) и пише: „Това място на Бога-Баща е мястото, което посочих като Името-на-Бащата и което имах намерение да поясня в семинара, който трябваше да е тринадесети подред (или единадесети в болница Света Ана), когато едно преминаване към действие на моите колеги психоаналитици ме принуди да го прекратя след първия изнесен урок. Никога повече няма да се върна към тази тема, виждайки в нея знака за това, че е все още рано нейното клеймо да бъде снето за психоанализта .” Думите на един негов ученик (Ж.Б. Понталис, по това време член на редакторския колектив на списанието на Жан-Пол Сартр) са изобличени в края на урока; Лакан се връща не веднъж към тези думи, звучащи под формата на: „Защо той не казва (той, Лакан) истината за истината?” Жак-Ален Милер