В СЪНЯ НАД ПРОПАСТТА

МАЛКО ЗА ИНТЕРЕСНАТА ЛИЧНОСТ И СЪДБА Иван Бързаков емигрира от България през 1976 година с плуване през Адриатическо море. Жаждата за свобода го отвежда в САЩ, където той основава Институт за нови методи в образованието – Сан Франциско. През 1982 Бързаков създава Optima Leаrning - системата за оптимално възприятие и за развитие на мисълта, която се базира на основните методи на професор Лозанов и науката сугестология. През 2004 година Бързаков доразвива своя метод и при възприемане на изобразителното изкуство, за развитие на мисловните връзки и генериране на творчески идеи. През 1988 г. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за реформа в образованието с модел, базиран на системата, разработена от Бързаков. Доктор по теория на образованието и психологията, Бързаков чете лекциите си за експерименталните методи в образованието,психологията и изкуството в повече от 20 страни по света – Великобритания, Франция , Испания , Аржентина, Япония и др. Гост-лектор е на престижни клубове, като „Commonwealth Club”, в който участие са имали 40 нобелисти, Далай Лама и други личности с принос към световното знание. През 1989 г. Иван Бързаков е номиниран за престижната награда за хора, създали метод в образованието с доказано световно значение „Grawemeyer”. Космополит по интелект, по душа Бързаков е български поет и стиховете му са за България. Творчеството му пресъздава не само неговите страдания на изгнаник, но и мъката на няколко объркани поколения. За какво е страданието? За жестоката история, която обърка съдбите ни и пустинята, която остави в душите ни. На това бе посветена първата му стихосбирка „Яростно в скъбта” – 2009 г. НОВАТА КНИГА НА БЪРЗАКОВ – „В СЪНЯ НАД ПРОПАСТТА” Носи истини засягащи българите днес, не само днес, и не само българите. Надеждата на автора са новите поколения, които само със силата на духовността и изкуството ще могат да преодолеят ужаса на миналото и трагедията на настоящето. Надеждата е в нас. А поезията е това, което ни държи над пропастта. Ето какво пише Атанас Свиленов, рецензент за книгата: „Но аз ще оставя читателя сам да вниква в словото на Иван Бързаков и да разчита и онова, което се крие зад буквалния текст. Напълно прав е, когато във финалния раздел на книгата „Няколко мисли за изкуството“ е споделил: „Поезията – това не са стиховете. Поезията е тайнството отвъд стиховете“. В това тайнство участва и читателят, който при среща с истинската поезия я досътворява и дообогатява съобразно собствения си житейски опит и душевна нагласа.” ДИВИТЕ КЕСТЕНИ На мама „Да се завърнеш в бащината къща когато вечерта смирено гасне...” Димчо Дебелянов А когато накрая се върнах – съвсем сам, безкрайно немлад – теб те нямаше. Теб отдавна те нямаше там. И не чакаше моето връщане. Нямаше старата къща, с оня малко напукан дувар. Имаше град. Пълен с някакви хора. Измислен – като в някакъв странен, несвършващ кошмар. Тъй студен, непознат и намръщен! Без мама и без дивите кестени. „Иван Бързаков -2011” ОТЗИВИ ЗА АВТОРА Националното страдание е изживяно като дълбоко лично страдание, завинаги обсебило сърцата ни. Съществуването на лирическия герой е отровено от скръб и ярост- израз на всеобщото българско страдание.” Проф. Елка Константинова, литературовед, министър на културата (1991- 1992г.) „Той- изгнаникът живял десетилетия далеч от родината, владее до съвършенство родното слово! Езикът му е искрящ, динамичен, богат, метафорите в стиховете са образни, точни- не отвлечени, а близки до светоусещането на читателя, той умее да се домогне до най- интимното у човека!” Росица Николова, преподавател по български език и литература „Всяка дума в тази поезия е разбираема и разтърсваща съвестта. И докато изказът на Бързаков се откроява с необикновената си простота, съдържанието на стиховете му е дълбоко, философско, те сякаш са ритмични бисери на мисълта. Отдавна, много отдавна не съм чела по- силна поезия, наситена с морални ценности и обич към угнетените, забравените, отчаяните.” Нася Кралевска, автор и публицист