ПЕТДЕСЕТИЯТ ЗАКОН Фифти Сент, Робърт Грийн

ИНТЕРВЮ: Робърт Грийн за Фифти Сент Преди няколко години интервюирах Фифти Сент в Сан Франсиско. Отидох там за международна медийна конференция само няколко месеца преди на пазара да бъде пуснат втория албум на рапъра- „The Massacre”. Събитието беше част от рекламна кампания, която повечето звукозаписни компании не могат да си позволят вече. Въпреки че силно впечатление ми направиха откровените отговори на Фифти Сент, директният зрителен контакт и многозначителното подсмихване, най- запомнящата се част от интервюто се случи, когато влязох в хотелската му стая. Журналист, който в същото време се изявява и като хип-хоп изпълнител от Франция, тъкмо приключваше интервюто си с Фифти Сент, като междувременно натрапчиво презентираше албума си пред очевидно незаинтересована звезда. Въпросният изпълнител се казва Lil' Napoleon. Без да спирам вниманието си върху съкращението „Lil’”, последвано от Наполеон , важното е, че писателят Робърт Грийн най-вероятно е усетил съкрушителната ирония в онзи момент. В „Петдесетият закон”, новата книга, която Грийн издаде в съавторство с Фифти Сент, той определя рапъра като „Бонапарт за съвременната световна музика”. Грийн, който изгради кариерата си въз основа на бестселъри за властта, войната и манипулацията, счита, че можем да научим много от личния опит на Фифти Сент- особено поучителна е смелостта му. В: Какво можем да научим всички ние от Фифти Сент? О: Гледайки го, реших, че той има качеството да бъде безстрашен в почти всяка ситуация. Базирайки се на това, на разговорите ми с него и на проучванията, ние създадохме „Петдесетият закон”, книга за основните страхове, които всеки има в живота си, опасенията, заради които спираме развитието си. Практически тези страхове ни спират. Ако сме готови да се изправим срещу тях и да ги превъзмогнем, ние ще притежаваме неоспоримо властно качество. Преди време написах книгата „48-те закона на властта”, но ако не сме се преборили със страховете си, тогава прилагането на тези 48 закона би било напълно безполезно. Затова наричам това качество „изначалното” правило за сила. В: Както знаем, Фифти Сент е почитател на други две Ваши книги- „48-те закона на властта” и „33-те стратегии за война”. Нарушавал ли е някога правилата, които предлагате в тях? О: О, разбира се. Стигнали сме прекалено далеч в култа си към знаменитостите и сме ги превърнали в митични герои, което е абсурдно, защото те са обикновени хора като всички нас. Той е правил грешки, определено. Понякога позволява на емоциите да властват над него, също така става малко агресивен в желанието да постигне успех. Сега се опитва преосмисли и да промени тези неща. Предполагам, че нещата, които го отличават, са същите, които отличават Барак Обама например, имам предвид, че той вижда грешките си и се учи от тях. И така повече няма да ги повтаря. Фифти Сент има много реалистична самооценка. Ще прави грешки, ще нарушава правила, но ще анализира неуспехите си и повече няма да ги повтаря. В: Какъв пример бихте дали за грешка на Фифти Сент, от която можем да се поучим? О: Пускането на пазара на последния му албум не беше така успешно, както той очакваше, а и цялата история с Кание си беше един вид загуба. Сега може би би постъпил различно. Но взимането на поука от собствените грешки е много важна част от „Петдесетият закон”; много хора се въздържат от нови начинания, защото се страхуват от неуспех, а това ги дърпа назад. А Фифти Сент не се страхува да опита нещо ново, за разлика от много други, в този случай се провали, но се поучи от грешката си. Няма да постигнеш много в живота, освен ако не си склонен да търпиш поражения и да се учиш от тях. В: До колко тази книга е биографична? О: В общи линии това, което сме написали са 10 глави, всяка от които за запознава читателите с различна форма на страх. Всяка глава започва с история от живота му , която е своеобразна илюстрация на написаното. След това идва частта, в която се обяснява какво точно означава дадената история, после изводът. В края на книгата е частта, в която се дискутират основните страхове и се предлагат стратегии за преодоляването им. Така че, мога да кажа , че една четвърт от книгата е биографична – занимава се с истории от неговия живот, а остатъка са тълкования, стратегии и също така примери с исторически личности, които са пример за определен вид страхове. В: На коя историческа личност според Вас най-много прилича Фифти Сент? О: И преди съм казвал, че според мен Фифти Сент е като Наполеон Бонапарт за музиката. Говоря за Наполеон в книгата, защото той е направил нещо, което никой не е правил. От една страна, чисто физически, той е притежавал голям кураж, защото е бил начело на войските си, участвал е в боя и се е излагал на огромна опасност. В главата, в която пиша са безстрашните лидери, обръщам специално внимание на ръководенето от място на събитието. От друга страна, всички пълководци са се страхували да не разпокъсат или да загубят армията си, именно защото ги е плашел хаосът, които ще предизвикат. Наполеон напълно преоткрива войната: неговата армия е по-голяма от всяка друго до онзи момент, той разделя дивизиите си и дава възможност да командващите да правят каквото решат, всичко това много преди ерата на комуникациите. За това се иска огромна доза кураж, защото на практика той създава повече хаос, отколкото може да се понесе, но това му дава голяма гъвкавост по отношение на справяне с опасността в стратегически момент. Става дума за това, че светът е много хаотично място, особено сега, и ако се опитваш да контролираш всичко директно, това издава страх. Трябва да се научим да работим в хаос, да бъдем гъвкави и адаптивни в решенията си. Наполеон е чудесен пример за тази стратегия.